Паник атака: какво да правите в първите десет минути
Паник атаката е внезапен пристъп на силен страх с тяло, което се държи като при опасност: сърцето бие силно, липсва въздух, има изтръпване, световъртеж, усещане че ще припаднете или че умирате. Трае минути, не часове. Страшно е точно защото тялото е убедително. Това не е «измислица». Това е аларма без пожар — или с пожар, който трябва да се провери, ако е първи път и има гръдна болка, слабост в едната страна, или никога не сте имали такова нещо.
Първата помощ вкъщи не е пликът на касата. Бавното издишване е. Лечението после може да е психотерапия, понякога лекарство, често комбинация — това решава лекар, не статия. Тук е какво да направите в минутите, в които светът се стеснява.
Докато трае: ред, не героизъм
Спрете да бягате от стаята, ако е безопасно да останете. Кажете си, че е пристъп и че минава — не защото е лесно, а защото напомняте на мозъка, че алармата не е доказателство. Дишайте по-бавно, отколкото ви се ще: вдишване през носа на четири, издишване по-дълго. Схемата 4-7-8 (четири вдишване, седем задържане, осем издишване) е лесна за спомняне под стрес, ако вече сте я пробвали на спокойно. Не дишайте в плик «за всеки случай»: това не е универсална първа помощ и може да влоши, ако проблемът не е какъвто си мислите. Краката на пода. Една точка в стаята. Чакате вълната. Не чакате да «победите».
- Първи път + гръдна болка / слабост / объркване: спешна помощ, не само дишане.
- Издишването по-дълго от вдишването. Не по-дълбоко насила.
- Останете, ако е безопасно. Бягането храни алармата.
- Пликът не е задължителна първа помощ. Не го правете по навик.
- След пристъпа: вода, тишина, запис колко минути е траял. За лекаря.
| Сигнал | Вкъщи | Не вкъщи сами |
|---|---|---|
| Познат пристъп, без нови симптоми | Бавно издишване, оставане | — |
| Първи път, силна гръдна болка | Обаждане за спешна помощ | Чакане «да мине като вчера» |
| Мисли да си навредите | Спешна линия / близък / спешно | Сам със съвета от форум |
След вълната — къде е рискът
Избягването на местата, където е било, свива живота по-бързо от самия пристъп. Една разходка на следващия ден, къса, е по-полезна от обещанието «никога повече там». Ако пристъпите се връщат, това е повод за среща, не за още едно приложение с дишане. Лекарствата не се започват от съседа. Психотерапията при паник не е разказ на детството в първия час; често е работа с тялото и с избягването. Изберете човек, който обяснява плана. Ако след пристъп пиете «за да мине», това е втори проблем, не лечение.
След вълната, с цели изречения
Пристъпът е минути и тяло, което крещи; дишате по-бавно, оставате ако е безопасно, и търсите спешна помощ ако е първи път и картината е нова. После не свивате картата на града. Търсите човек, не плик. Пликът е мит с условия; издишването е по-честен инструмент, и избягването на местата, където е било, свива живота по-бързо от самия пристъп.