Интервю, дадено за сайта momichetataotgrada.com по повод поканата да бъда лектор на Фестивала „Свободата да бъдеш“ в София през април 2016
Коя е Анна Тодорова тук и сега?
Прибрах се в България миналия ноември след 12 годишно пребиваване в чужбина, последните 10 в САЩ, където завърших и работих като клиничен психотерапевт. Изключително щастлива съм да бъда близо до приятелите и семейството ми и съм ентусиазирана да приложа иновативните психотерапевтични методи и интервенции, които практикувах в САЩ.
За какво още не си готова днес?
Не съм готова да започна семейство, защото в момента приоритетът ми е да разпространя идеите ми за нуждата от емоционалната грижа, както и да се установя в Българския и тукашния начин на живот.
Кой е най-важният избор в живота, който си правила някога?
Самият факт, че се затруднявам да отговоря на този въпрос, ме кара да мисля, че този избор все още предстои. Решението да сменя изцяло професията си, след първата ми магистратура по мениджмънт, и изборът да се завърна в България навярно са две от най-важните ми решения до момента.
Разкажи ни за онзи скрит механизъм, който ни кара да се влюбваме?
Наскоро беше проведен експеримент, при който се събират двойки, които не се познават и в продължение на половин час трябва да отговарят на въпроси, които разкриват най-съкровените им тайни, болки, радости. След това двойките трябва да се гледат в очите в продължение на 4 минути. След експеримента, хората споделили, че са изпитали чувства на привързаност и любов един към друг. След време две от двойките се женят.
Благодарение на скенери може да видим какво се случва в различни центрове на мозъка при влюбените хора. С наличието на техника, през последните години, учените започнаха да изследват хора в различни стадии на емоционална ангажираност. Според резултатите хората, които от скоро или от години са в романтична връзка, показват силна активност в частта на мозъка, която отговаря за удовлетворяване на първични нужди. Влюбеният мозък отделя силно количество допамин, подобно на реакцията към кокаина. Въпреки напредъка в науката, никой не е разгадал механизма, който ни кара да се влюбваме и вярвам, че този процес дълго време ще остане мистерия.
Какво може да превърне романтичната любов в зависимост?
Романтичната зависимост протича различно при хората. Някои усилено гонят човек, който ги отхвърля, а други избягват задълбочени връзки заради страх от отхвърляне. При любовно-зависимите често има наличие на нездравословна връзка с родител, на принципа на емоционално или физическо изоставяне. Години по късно порасналото дете често търси обич, след като нуждата от родителско внимание и грижа се е превърнала в неистово желание за любов и одобрение от романтичния партньор. Понякога е трудно да определим кога зависимостта се е превърнала в проблем, защото всяка романтична или семейна връзка има нездравословни аспекти. Когато здравето, семейството, финансите и т.н. минават на втори план заради обекта на нашата любов може да говорим за любовна зависимост. Често любовно зависимите усещат, че има проблем и се чувстват безпомощни пред силата на чувствата си, изпитвайки емоционална болка и дори абстиненция, ако не влагат усилия в гонене на любимия си. Често се чувстват „празни“, ако не са в допаминовата еуфория, при която поддържането на здравословна връзка е невъзможно. При любовно зависимите често се наблюдава компенсиране чрез други стимулатори на допамин, като алкохол, хазарт, изневяра и други.
При любовно-зависимите често има наличие на нездравословна връзка с родител, на принципа на емоционално или физическо изоставяне.
Каква част от представата ни за любовта се определя от промените, които настъпват в мозъка ни по време на свързването с другия?
Първоначално, когато харесаме някой, изпитваме страст, при която мозъкът дава сигнал да се отдели тестостерон и естроген, което води до рязко покачване на допамина. Привличането се смята за втори стадий на любовта, при който се отделят адреналин, серотонин и допамин. Адреналинът предизвиква ускорен пулс и прилив на енергия, а допаминът стимулира чувство на нужда и при задоволяване поражда силна еуфория, ниска нужда за сън и храна. Серотонинът е причината обекта на вашата любов да бъде постоянно в мислите ви. Изследванията показват, че колкото по-генетично различен е човекът от нас, толкова повече шанс има да сме привлечени от него, поради факта, че двама родители с максимално различна генетика биха сътворили поколение с по-силна имунна система.
Привързването е третата стъпка в любовната динамика, което помага двойките да са заедно, докато отглеждат деца. Окситоцинът играе роля в интимността и привързаността и се отделя при жените по време на оргазъм или когато погледнат към малко дете или животинче. При изследвания на мишки, блокирайки окситоцина, те отхвърлят своите малки, докато при инжектиране с окситосин мишки, които никога не са били бременни, започват да предпазват малките на други мишки, сякаш са техни. Тези примери показват, че химията на мозъка играе важна роля при различните стадии на любовта, но това не отнема от магията и красотата на преживяването.
Трябва ли да бъдем обичани, за да можем да обичаме себе си?
Вярвам, че по-скоро обратното важи. Не можем да обичаме по здравословен начин, ако не обичаме себе си. Ако не обичаме себе си, вероятно ще имаме нужда да контролираме партньора си или да сме любовно зависими от него или нея.
Бих асоциирала себе с продължение, вместо с точка.
Коя граница никога не преминаваш?
Една от границите, които не преминавам, е да имам връзка с клиент извън терапевтичния контекст като приятелство, бизнес партньорство и т.н. Нормално е клиентът да поиска приятелство с терапевта, след като всяка успешна терапия изисква доверие и откровеност. Нормално е и терапевтът да има инстинктивно желание за приятелство с дългогодишен клиент. Изследванията показват, че с малки изключения, е най-добре връзката между клиент и терапевт да е професионална. Проблемът при всяка вторична връзка е конфликт на интереси. При терапевтичната връзка, проблемите и състоянието на клиента са единственият приоритет, докато при приятелството, нуждите са различни и обективността на терапевта би била застрашена.
Какво предпочиташ да бъдеш – точка или продължение? И защо?
Този въпрос ми напомня за знака точка и запетайка (;), който мои клиенти, преживели мисли или опити за самоубийство татуират върху себе си. Той символизира техния труден път и изборът им да продължат напред. Аз не съм била в техните обувки, но бих асоциирала себе с продължение, вместо точка. Аз съм тук, за да предложа на хората да придобият знание, което да им помогне да продължат напред и да заобичат себе си.
Какво не заменяш за нищо друго?
Не бих заменила близките ми за нищо друго. Една от причините да се завърна в България е желанието ми да съм по-близо до моето семейство и няколкото ми много близки приятелки, които бих сравнила със сестри. Тяхното приятелство не угасна и не се промени въпреки годините на раздяла.
Разкажи ни приказка за най-голямата си любов?
Помня добре чувството, когато заобичах някой толкова много и как това промени и може би спаси живота ми. Когато заминах извън България, аз не само че не обичах себе си, аз се ненавиждах. Бях разочарована и имах изключително ниска самооценка, което водеше до нездравословни връзки, поставяне в рискови ситуации и проблеми във всеки аспект на всекидневието. Мразех се и всеки ден трябваше да положа големи усилия, за да угодя на всички, за да запълня емоционалната празнота, която усещах. Беше ми трудно да започна да заобичам себе си. Отне време, труд и много вяра, че съм достойна и ценна, независимо от миналото ми. Научих се да живея за момента, да оценявам всеки един миг, без да го съдя. Престанах постоянно да се тревожа за неща извън моя контрол и да изпитвам срам и вина, когато сгреша. Заобичах себе си, с цялото си сърце и тогава достигнах вътрешен душевен мир.