Прекалено много ли пия?… Проблем ли е, ако нямам търпение да се прибера и да си сипя чаша винце, за да се успокоя?… Алкохолът не е проблем за мен, винаги мога да спра…

В правилната доза алкохолът е „социален лубрикант“, който помага да се отпуснем, а и има приятен вкус. Но когато започнем да разчитаме на алкохола прекалено много, за да се почувстваме или общуваме по-добре, се движим по пътя на зависимостта.

Как си представяте алкохолика? Бездомен, без работа, загубил семейството и приятелите си? Без самочувствие и смисъл в живота извън консумацията на алкохол? Истината е, че нито една от тези характеристики не е задължителна за зависимия от алкохола, освен това има алкохолици, които са способни да поддържат фасадата на нормалността до края на живота си.

Смята се, че алкохолиците губят работата си, имат проблеми със закона и не се грижат за семействата. Истината е, че повечето от злоупотребяващите с алкохол, работят, прекарват време с децата си и т.н. И това, че все още имат контрол им дава основание да мислят, че нямат проблем.

Какво е функционален алкохолизъм?

Функционалният алкохолик пие прекомерно, но е деен в различни сфери на живота си. Такъв човек може да има престижна работа, социални връзки, както и да полага грижи за здравето и тялото си. Това затруднява идентифицирането на негативните последствия от злоупотребата с алкохол. Функционалните алкохолици понякога компенсират, например чрез спорт, за да се противопоставят на идеята, че имат психологическа зависимост към алкохола. Например, мой клиент ми беше изтъкнал, че не е възможно да има проблем с алкохола, защото е способен да изкачи близката планина, дори когато има махмурлук.

Алкохолът е изключително важно средство за функционалния алкохолик. Този човек ще подреди живота си така, че да има възможност да го консумира. Например ще се събира с приятели на места, където се сервира алкохол, ще уреди някой друг да шофира, ще си носи бутилка за всеки случай и т.н. Ще се събира с хора, за които консумацията на алкохол е част от заниманията. Функционалните алкохолици се чувстват отговорни, защото те не шофират пили, но това често „крие“ тежко пиене у дома и отказ от излизане при липса на транспорт.

Въпреки привидната нормалност обаче, функционалният алкохолизъм обикновено има истински и тежки последствия върху семействата, физическото и психичното здраве и личностните връзки. Дори агресията и здравословните проблеми да не фигурират, изнервеността, махмурлукът и стресът са неизбежни. Тези негативни последствия може да се забавят във времето, но винаги се появяват в даден момент.

Перфекционизъм, майчинство и вино

Жените се опитват да балансират множество роли, които предизвикват стрес. Стресът често увеличава риска от злоупотреба с алкохол. Според обществените представи днес, жената трябва да е перфектна майка, професионалист в работата си, красавица, да поддържа социални контакти, да се грижи за мъжа си, да се занимава с обществена дейност и т.н. Но това е нереалистично, невъзможно съчетаване на стандарти. Жените също често използват алкохол (или други субстанции), за да потиснат усещането си за натовареност и чувствата си. Когато ни е леко замаяно, неприятната реалност спира да съществува, нали?!

Според известната Мейо клиник, симптомите при функционалния алкохолизъм са:

  • Силна нужда и желание за употреба за алкохол;
  • Ритуална употреба на алкохол в специфична част на деня и изнервеност, ако няма възможност да се пие точно тогава;
  • Пиене с цел човекът да се почувства „ок“, „нормален“…

Функционалният алкохолизъм е тих, скрит проблем, който се отразява най-вече на децата и връзката с партньора. Това е човек, който остава отговорен, работи всеки ден, може дори да бъде успешен и изглежда добре поддържан. Точно тези особености карат него и хората около него да пренебрегват задълбочаващия се проблем с алкохола. Друго често срещано поведение е оправданието – „Пия доста, но само вино.“, „Не съм загубил нищо, значи всичко е наред“. Но рано или късно последствията се повяват.

Какви са признаците?

Границата между умереното и прекомерното пиене е неясна. Коректно е да се разглежда индивидуално. По принцип жени, които пият три и повече алкохолни напитки на ден (една напитка е малка бира, 200 мл вино или 50 мл концентрат) са „в риск“, докато при мъжете границата е 4 напитки на ден, за да се считат в рисковата група.

Много хора пият повече от това, особено през уикенда, всъщност една четвърт от населението в развитите стани влизат в тази категория. Българската култура предразполага към подценяване на проблема, защото употребата на алкохол се асоциира с доверие и социализация. Около 20% от алкохолиците са високо функционални.

Митът за функционалния алкохолик

Често терминът „функционален алкохолик” се използва с цел да се избегне признаването на проблема и търсенето на помощ. Наблюдават се следните стадии в пристрастяването към алкохола:

1-ви стадий: Увеличена толерантност. Пиеш ли или се напиваш?
Истината е, че повечето хора пият без да имат за цел да се напият и нямат никакво желание да загубят контрол. Но потенциалните алкохолици обичат чувството на опиянение и често не могат да спрат на една или две напитки. Не е задължително да пият всеки ден и понякога може да не пият със седмици. Те не мислят за пиене постоянно. Но когато пият, пият много и се излагат: падат, псуват, припадат и т.н. Така в някакъв момент обичайните количества алкохол не водят до желания ефект на опиянение поради придобитата физическа толерантност на организма. Тогава те имат нужда от по-голямо количество алкохол, за да постигнат същия ефект като преди.

2-ри стадий: Алкохолът като метод за справяне със стреса в живота
Тук не става дума за петъчната напитка с приятели в края на седмицата, а за обсесивното мислене, което присъства преди да се пие. След края на работния напрегнат ден, единствената мисъл, която държи такъв човек е да пийне. След време алкохол се превръща в средство за справяне с всякакви стресови ситуации.

3-ти стадий: Губене на контрола
Тук често идват проблеми като акт за каране в пияно състояние или участие в сбиване след напиване. Тогава близките започват да си задават въпроси и да се притесняват. Въпросната личност обаче рационализира поведението си, като продължава да изтъква пред себе си – „имам работа и кола, значи всичко е наред“. Започва да се изолира от хората, които критикуват алкохолната му консумация и „не го приемат такъв какъвто е“. В някакъв момент алкохолът се превръща в най- добрия приятел.

4-ти стадии: Здравословни проблеми
Не всеки функционален алкохолик стига до този стадий, но често проблемите излизат наяве в напреднала възраст. Проблемите с черния дроб се повяват след навършване на 60 години. Дори и да работи, функционалният алкохолик не се представя добре, дори и да има семейство, той няма активна роля в него и здравето му се влошава. Продължава да функционира, но на минимум

Какво да правим?

Групите на анонимните алкохолици, комбинирани с психотерапия дават най-добрите резултати. Не е достатъчно да се спре пиенето, защото ако човек не научи други, здравословни методи за справяне със стреса, той ще продължи да се мъчи или ще „смени“ употребата на алкохола с други нездравословни навици като хазарт, гледане на порно, прекомерно пазаруване, свръхконсумация на храна, вземане на наркотици и т.н.

Важно е да се направи контакт със специалист по зависимости, който трябва да обясни защо се получава невъзможност на мозъка да изпита удоволствие месеци след спирането на алкохола и как може да се пребори емоционалната и физическата зависимост.

Целта на тази информация не е да изпитате вина и притеснение от употребата на алкохол, а да се запознаете с потенциалните проблеми, които могат да се появят от злоупотребата с алкохол. Всеки човек е различен и генетичното предразположение, възпитанието и емоционалното здраве повлияват върху консумацията му на алкохол.