Любовта е навсякъде. Има я във всички общества. Пеем за нея, живеем за нея, дори мамим за нея.
На въпроса дали сте отхвърлили някой, който ви обича и дали сте били отхвърлени от някой, когото сте обичали, навярно ще отговорите с „Да“ и в двата случая. В Анна Каренина, Толстой пише „Няма нищо по-убийствено от това да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да забравиш“. Любовта може да причини упояваща еуфория, но също и да причини една от най-силните, непоносими болки.
Какво ни кара да се влюбим? Психологът Артър Арун от Великобритания наскоро публикува интересно проучване. Той провежда следния експеримент. Събира двойки от хора, които не се познават. В продължение на 34 минути те е трябвало да си споделят най-интимни тайни и след това да се гледат в очите в продължение на 4 минути. В края на експеримента почти всички двойки са изпитали чувства на привличане и любов един към друг, а две от двойките дори по-късно са се оженили.
Какво точно се случва в мозъка при влюбване? Резултатите от научни изследвания показват, че както при наскоро влюбените, така и при хора, обичащи се от години, има силна активност в древна част на мозъка, която делим с животните. Тя отговаря за утоляването на първичните ни нужди, а също и за чувството ни на удоволствие.
Тази мозъчна структура синтезира голямо количество допамин, подобно на реакцията на организма при употреба на наркотични вещества. Разликата е, че при влюбване отделянето на допамин може да продължи много по-дълго време.
Структурата е различна от други мозъчни отдели, които отговарят за рационалното мислене и решения. Това обяснява защо често сме готови да поемаме неразумно големи рискове заради човек, в когото сме влюбени.
Романтичната любов може да ни обсеби и да ни накара да загубим идентичността си. Тази обсебеност може да се влоши, когато сме отхвърлени. Лошото е, че вместо да забравим човека, който ни е отхвърлил, ние започваме да го искаме още повече.
Една от причините за този ефект е, че първичният ни мозъчен център за удоволствие и оцеляване действа на принципа: „Ако не си го постигнал, искай го и работи още повече!“. При раздяла този център се активира по-силно, фокусираме се върху целта си и сме готови на големи рискове, за да си върнем любимия, дори да осъзнаваме, че е неправилният избор за нас. Абстрахираме се от коментарите на приятели и близки за връзката ни, от спомените ни за действителни случки дори и идеализираме човека, без който си мислим, че не можем.
Романтичната любов може да се превърне в зависимост и то в един от най-силните и потенциално най-деструктивни зависимости на човека.
Протичането на любовта обикновено минава през три стадия. Привличането е първият стадий, при който има силно покачване в синтеза на допамин. Изследвания показват, че колкото по-различни генетично сме, толкова привличането е по-силно. По време на проучване жени сортират използвани фланелки от различни мъже според привличането, което усещат, от останалата миризма на тялото. Резултатите показват, че на последно място жените поставят генетично подобните, например на братовчед или брат, а на първо – тези с най-различна генетика и имунна система, което от гледна точка на еволюцията и възпроизводството на човека е обясним феномен.
Вторият стадий на любовта е страстта. Това е един период, по време на който организмът ни отделят адреналин, допамин и серотонин. Адреналинът е хормон на стреса, който предизвика ускорен пулс и прилив на енергия. Допаминът същевременно поражда силно чувство на еуфория и ниска нужда от сън и храна. А серотонинът работи по такъв начин, че любимият да е постоянно в мислите ни. Проучвания показват, че количеството серотонин в кръвта при наскоро влюбени е подобно на нивото при хората, диагностицирани с компулсивно-обсесивно разстройство.
Привързването е третият стадий в развитието на интимната връзка, което помага на партньорите да са заедно, докато отглеждат деца. Тук основна роля играе веществото окситоцин. При жените то се отделя по време на оргазъм, раждане, кърмене и когато наблюдават малко дете или животинче. Учени са доказали, че при потискане синтеза на окситоцин, бозайниците отхвърлят малките си, и обратното, при инжектиране на окситоцин, те развиват родителски инстинкти и могат да се грижат за малки, дори и да не са техни.
Любовта и свързаните с нея промени в мозъка са важна част от човешката природа. Романтичните връзки при възрастните са силно повлияни от типа привързване, който са имали към родителите си в ранна възраст. Често тези ранни преживявания са причина да сме привлечени от някой, дори ако не можем да създадем здрава емоционална интимна връзка с него или нея. При приключване на връзката хората, за които любовта е силна като наркотик, може да изпитат прекалено силна емоционална и дори физическа болка, неприсъща за емоционално здравия човек.
Те могат да останат пристрастени към нездравословната връзка и да не искат да я приключат, независимо от разумните доводи за това, страхувайки се от болката при раздяла. В такива случаи би било изключително благоприятно за тях да се обкръжат с приятели, които ги обичат и приемат такива, каквито са и/или да потърсят психотерапевт, който да им помогне да се справят с болката от раздялата.
Винаги ще я има магията на любовта. Колкото и факти и доказателства да събира науката, все още не може да има достатъчно аргументирано обяснение защо избираме да се влюбим в един, а не в друг човек. Ще завърша с цитат на Елин Пелин: „Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости!“ Затова нека й се наслаждаваме с цялата палитра на съпътстващите я приятни емоции.