През 50-те години Карл Роджърс идентифицира 3 характеристики на добрите терапевти: топлина, откровеност и емпатия. По-нататъшни изследвания утвърждават тези изводи и разкриват, че тези качества са важни и за добрите лидери.

Много хора, които са отскоро на  лидерски позиция се питат „В какво се забърках?“ Сократ казва „Знам, че нищо не знам – това е истинското знание.“ Отстрани дейността на лидера изглежда по-лесна, отколкото е в действителност. Основният проблем е, че на лидерска позиция обикновено бива издигнат най-добрият експерт от дадена група с презумпцията, че щом е добър експерт, той ще бъде и добър лидер. Това е една от най-големите грешки, които компаниите правят! Е, кспертът постига целите си чрез собствените си експертни знания и умения. Лидерът ги постига, като вдъхновява и организира другите да приложат по-най-добър начин експертните си знания. А за това най-важни са уменията му за работа с хората. Не всеки ги притежава или може да ги развие.

Скорошно проучване на известната класация на 500-те топ фирми на Форбс, показва, че голям процент от мениджърите се разделят с лидерската си позиция през първите две години след назначаването си и се провалят като лидери заради прекомерно его и липса на емоционална интелигентност. Причините включват липсата на топлина, откровеност и емпатия.

Характеристики на добрия лидер

За много лидери, показването на емпатия и загриженост може да звучи рисковано, защото представата за класическия, ефективен лидер е силен характер, винаги държащ нещата под контрол и без колебания при вземането на решения. Това е популярен от миналото стереотип заради влиянието на армията. Истината е, че за да е успешен в модерния сложен, изменчив и комплексен свят, лидерът трябва да демонстрира две различни еднакво важни качества: експертиза и емпатия, като второто е по-важно. Това се потвърждава от мащабното изследване от преди няколко години на Google за характеристиките на добрия лидер, така наречения проект OXYGEN на Google.

Интересни са обобщаващите думи на Ласло Бок, директор по персонала в Google, който е ръководил изследването: „Винаги сме смятали, че за да бъдеш мениджър, по-конкретно, в инженерната сфера, трябва да си по-добър технически експерт от хората, които работят за теб. Оказа се обаче, че това е най-маловажното нещо. Пак има значение, но бледнее в сравнение с умението да общуваш с хората и да бъдеш достъпен.”

От изследването се открояват 8 характеристики, подредени по важност:

На първо и най-важно място са коучинг уменията, изразяващи се в чести, регулярни срещи с всеки от членовете на екипа и даването на навременна, конкретна и конструктивна обратна връзка за изпълнението на работата. Тя включва както признанието за добрата работа, така и забележките при пропуски.
Лидерът е добър комуникатор – изслушва и взема предвид мнението на всеки, независимо от нивото му, откровено споделя информация за нещата, касаещи екипа.
Има ясна визия и стратегия и умее да я комуникира към екипа;
Дава възможност на екипа за самостоятелност и известна автномност при работата;
Изразява интерес и загриженост за членовете на екипа не само като към служители, но и в чисто човешки план;
Продуктивен е и е ориентиран към постигането на резултати;
Подпомага кариерното и професионалното развитие, като отбелязва как всеки от членовете на екипа може да прогресира, разчитайки на силните си страни;
Притежава ключови технически умения (експертиза), които му помагат, когато съветва екипа.

Личният пример е изключително важен. Добрият лидер ще запретне ръкави да помогне с работата в напрегнати моменти, ако екипът му не смогва с изпълнението. Той ще се отнася равнопоставено и с уважение към всички, без да ги дели на по-важни и по-малко важни.

Ролята на уязвимостта

Ширзад Шамин, световно известен коуч на световни лидери разказва как прави двудневна програма за развитие на лидерството на ръководители на  водещи световни фирми. В началото на семинара раздава на всички празна бяла картичка  и ги кара анонимно да напишат нещо важно за тях като лидери, което никога не са разкривали пред други хора, за да не загубят доверието към тях. След като разбърква картичките, Шамин започва да чете какво пише на тях и се оказва,  че те изключително се доближават: признание за чувство на недостатъчност, чувство, че лидерската позиция не е заслужена, страх от това,  че лидерът ще провали или разочарова хората си, чувство за вина,  че не прави достатъчно като лидер, чувство, че  има прекалено много недостатъци, за да бъде добър лидер, че не е достатъчно компетентен, харизматичен, страх, че всичко изведнъж ще се разпадне заради негова грешка и т.н. След като прочита картичките, всички са утихнали, защото всеки е мислел, че само той или тя се чувства така и защото чувстват как  пада от плещите им голямо бреме, знаейки че такива мисли и чувства спохождат мнозинството от лидерите.

Повечето успешни лидери са най-големите си критици и това рядко се забелязва от околните, които често ги мислят за сигурни в решенията и ценността си като лидери. Истината е, че всеки от нас е уязвим и рядко се чувства „достатъчно“ добър, компетентен, красив, умен и т.н. При всеки лидер тази уязвимост, като всяка друга избива по различен начин. Някои хора компенсират с перфекционизъм, други са прекалено контролиращи, трети се крият зад студена,  интелектуална арогантност и свръхрационалност. Най- обрите и иновативни лидери са тези, които не се срамуват  от своята  уязвимост, тези, които са откровени, могат да признават грешките си, които показват емпатия и окуражават лидерство и идеи от хората, които вдъхновяват.

Нарцисизъм и лидерство

Страдащите от нарцистично личностно разстройство, накратко наричани „нарциси“, се отличават от останалите със силно преувеличеното си чувство за собствена важност, нужда от непрекъснато възхищение към тях, убеденост в правотата и непогрешимостта им,  липса на емпатия (макар да умеят да я симулират).  Нарцисите са изключителни манипулатори и това, съчетано с демонстрираното им самочувствие и амбиция.  им помага да се издигат лесно нагоре по кариерната стълба в големите компании.

Сред населението нарцисите са между половин и един процент, но сред високите етажи на бизнеса и политиката този процент може да достигне над 30.  В началото те са много ефективни и постигат бързи резултати (на гърба на подчинените си). Но обикновено в един момент  минават „от тъмната страна”. Ако това се случи, те могат да станат безскрупулни, неетични и дори криминални, за да постигнат целите си. Не всеки нарциситичен лидер е социопат (човек без съвест), но колкото повече власт имат, толкова повече се увеличава риска от злоупотреба с тази власт. Често се ръководят от максимата, че „целта оправдава средствата“. Това може да докара главоболия на акционерите на компаниите им. Типичен пример е измамата на Фолксваген с отчитането на отделяните вредни емисии от двигателите им. В миналото нарцисите-лидери са можели да преуспяват чрез манипулации, прилагане на приципа „разделяй и владей” и навременно преместване в друга компания преди причинените вреди от тяхното лидерство да станат видими. Обаче в модерния свят на прозрачност и тотална свързаност чрез социални мрежи за нарцисите е по-трудно да скрият истинската си същност. При иновативните най-нови форми на мениджмънт като лийн/аджайл и тийл, залагащи на прозрачност, автономност, равнопоставеност, толериране на експериментите и грешките и непрекъсната обратна връзка, нарцисите бързо биват забелязвани и отстранявани от екипа. Затова и тези форми се налагат като по-успешни за днешната динамична бизнес среда.

Още характеристики на модерния лидер 

Най-новите изследвания за лидерството допълват портрета на модерния лидер със следните характеристики:

 
1. Откровеност
Проучванията показват, че това е най-оценяваното качество. Откровените лидери показват тази черта не само чрез думите, а и чрез действията си. Този тип лидери разбират, че ефективното лидерство се гради на доверие и откровеност.

2. Откритост
Ефективният лидер е широко скроен и е отворен към нови идеи, различни гледни точки. Когато има проблем за решаване, добрият лидер първоначално насърчава споделянето на всякакви идеи, независимо дали са осъществими и реалистични, като на първи етап тези идеи не се критикуват, а само записват. По този начин, хората не се притесняват да изкажат мнението и идеите си от страх да не бъдат съдени, подигравани и унижени. Лидери в иновацията като Гугъл използват точно този метод, за да съберат повече идеи спрямо конкуренцията си. Добрият лидер е склонен, да „слезе“ и да работи в различни нива на организацията, за да разбере по-добре силните страни на фирмата и местата, които се нуждаят от подобрение.  Добрите лидери окуражават и създава атмосфера, в която всеки лесно да сподели идеи и препоръки. Креативността е възнаградена и оценена.

3. Решителност
Лидерите трябва да взимат решения, които влияят на хората и на организацията. Екипът иска да види, че решенията на лидера са с цел най-доброто за тях и за фирмата и ако имат съмнения, че лидерът има задни мисли, продуктивността неминуемо пада.

4. Организираност
Добрият лидер е организиран, има план и взима осмислени решения, насочени към  задоволяване на  целите на организацията в кратък и в дългосрочен план.

Добрите лидери не само вдъхновяват другите, но създават доверие , окуражават креативността, вземат  решения със самочувствие, готови са да признаят грешките си и да се учат от тях и решенията им рефлектират целите на организацията, като искрено ценят препоръките и идеите на хората, които водят.

Прочети още на: http://www.puls.bg/health/mind/news_25289.html